Идеята за електробезопасност възниква след създаването на електрическия транспорт (в частност трамвайният) и монтирането на електропроводи, които пренасят електрическа мощност над 100W.Между проводниците на електрифицирания транспорт преди да бъде обезопасен, са възниквали електрически дъги,които са оказвали негативно влияние върху минувачите. Високите напрежения също са оказвали негативно влияние върху хората и поради тези причини, електрическите стълбове се произвеждат с дължина над 2 метра и по-късно се въвеждат неутрализиращи проводници. В Русия,първия конгрес,на който се приемат правила по електробезопасност на силнотоковите уредби,се провежда през 1914-та година. Организирана е от конгреса по електротехника,който е основан през 1903-та година. През 20-те години на XX век електрификацията навлиза масово в големите градове в Европа и САЩ. Първите наредби свързани с електробезопасността са свързани с работа върху електроцентрали, далекопроводи, производствени и други обекти, където електричеството може да влияе негативно върху човек. Поради слабата мощност, с които работят домашните електроуреди, се появява нуждата от предпазването им от пренапрежение и появяване на електрическо напрежение извън електрическата част на уреда. През 50-те години се появяват и първите стандарти по електробезопасност.